Както казахме на друго място, свиренето на некоректно звучащ или фалшив инструмент
(реципрочно на благородното въздействие при СВИРЕНЕТО на изящна музика)
действа зле на нервите :)
Арфистите обикновено блестящо се справят с настройването сами - стига да помнят, че това трябва да става САМО НА БЕМОЛИ!!! Само на Ces Dur!!! НИКОГА на C dur!!! Защо ли? *
Захватът на струната от диск при педал на бекар или, още по-зле, от 2 диска при педал на диез,
задържа в неработния участък на струната приложеното от ключа напрежение (нали за това са все пак дисковете?!), триенето от
настройваната струна огъва щифтовете, развинтва ги от дисковете, развъртва и самите дискове, които трябва да противостоят на прекаленото
свръхнапрежение и това РАЗВАЛЯ ЦЯЛАТА РЕГУЛИРОВКА на механиката!!! А развинтените щифтове след време се чупят от огъването.
Ако все пак щифтовете удържат, за да се стигне до желания звук, т.е. опън на работния участък на струната, горният неработен участък
вече се е пренапрегнал прекомерно много, като тази разлика в напреженията на струната води до бавно и мъчително приплъзване и загуба на
настройването.
Ако Регулирането на дисковете вече се е загубило и настроеният добре на бемол тон звучи фалшиво на бекар или диез, където всъщност е нужен за свиренето:
По-хитро е да се запомни колко е разликата в желаната позиция (бекар или диез) и с толкова да се компенсира ЕДИН ПЪТ бемолът, отколкото
10 ПЪТИ да се опитвате без резултат да настройвате направо на диез или бекар.
Изравняването на двете напрежения става бавно по време на свирене със скорост пропорционална на динамиката или моментално при престройване
с педалите, но и в двата случая арфистът и околните обвиняват неправилно арфата, че не държи строй.
Това може да е само донякъде вярно, ако не са добре застъпени/фиксирани струните към вирбелите (което отново не е грешка на арфата) т.е. с
минимум 3 навивки, така че да не се изхлузват тънките през дупчиците им и да не се пречупват металните, но не прекалено много,
максимум 5 навивки за дебелите струни, за да не опират в дъската и да заклинват конусните вирбели. Вижте снимките с обясненията по тях.
При желание мога да пратя безплатно и за лично ползване снимки с две добри идеи за правилното фиксиране,
които нямам право да публикувам тук по Закона за Авторското Право.
* Иначе при неспазване на тези съвети, които не са моя приумица, а на физиката и са неизбежни като гравитацията, се оказва
вярна шегата на онзи колос Игор Стравински: "Арфистите прекарват 90% от времето си в настройване на арфата и после 10% във фалшиво свирене" :)
И все пак проблеми се явяват сякаш от "самосебеси" при промени в струните с времето или смяната им (всички са с различен еластичен коефициент
поради различни типове структура, производители или от стареенето) понеже всички дискове се движат синхронно,
подмяната на по-тънка с по-дебела струна или с по-твърда, или с времето вкоравяването ѝ след няколко години, неизменно ограничава
движението на дисковете при едноименните по-високи струни (понеже са по-тънки), което често прозвучава и като досадно забръждяване.
Лесното решение - да се лепне лейкопласт или да се тикне мъркуче за уплътнение -
обикновено води до плавно (=незабележимо) огъване на един от щифтовете и скорошното му счупване, както се вижда на снимките по-долу и
като ремонтиране струва между 20 и 40 пъти по-скъпо от регулирането на диск.
Препоръчително е да се прегледа регулирането на дисковете за престройване около две седмици след всяка подмяна на струни (в група или единично
като се вземат мерки да не приплъзват струните през дупката на вирбела) и да се уведоми незабавно акордьора (т.е. мен :) за налични
странични шумове или призвуци, идващи от арфата, а не от лампиона до нея :)
При възможност ми пратете снимки на механиката с дисковете, на коляното над резонатора и на основата, от които могат да се видят важни подробности като
измятане на шията или на резонатора в посока към колоната; приплъзване на резонатора, излизащ от залепването му към основата (като на снимките в РЕМОНТ НА АРФА), също ръжда, оксидация, пукнатини, износване/разкъсване на педалния филц и т.н.
За съжаление, снимките не показват дали след "слягането/скъсяването" на арфата от напрежението на струните, прътите в колоната са се оказали
"по-дълги" от преди. Това се вижда САМО като се задвижи бавно педалът от бекар на диез и се гледа САМО горният диск за бекар. Ако се дозавърти
дори съвсем малко заедно с #, т.е. има "ПОСЛЕДЕЙСТВИЕ", значи добавя свръхнапрежение на щифтовете и на струната, когато вече верният звук на
бекар е достигнат, трябва да се върти САМО долният за # , а това прави НЕВЪЗМОЖНО РЕГУЛИРАНЕТО: заради скъсения ход на бекар понякога бръжди на бемол
и заради прекомерното натягане на диез(#) - за да не бръжди # трябва да е винаги по-високо. Освен това изкълчването на по-дългия от обичайно прът
води скоро до уморното му счупване при резбата. А в железарията НЯМА пръти дълги по два метра и само три милиметра дебели! :(
Стандартизацията при музикалните инструменти е само мечта и има големи разлики дори между моделите от една и съща фирма,
да не говорим за различни фирми. Затова при счупване или чуване на падане на винтче, Непременно намерете веднага и запазете
всички частички, преди да ги измете някой, за да се видят точно формата и размерите, защото така могат дори да се
възстановят напълно коректно, вместо да се поръчват за доста пари от доста далече. Някои проблеми могат да се ремонтират и на
място, но САМО след обстоятелствено описание на ВСИЧКИ дефекти и то ДИРЕКТНО от музиканта, използващ арфата!!!
Ето някои от споменатите горе проблеми:
Ако искате да чуете повече по въпроса или да се консултирате за инструмент:
ОБАДЕТЕ СЕ, МОЛЯ!
Контакти
До слушане!
See English Version here
