What-happens-when-the-brain-plays-a-musical-instrument
* Знаете ли, че всеки път, когато музикантите вземат инструментите си в ръце, в главите им
избухват фойерверки. На външен вид може да изглеждат спокойни и концентрирани в партитурите си,
но в мозъка им става страшен купон. (ЯМР при решаване на задачи, слушане и свирене на музика, Корпус калосум - функции и обемно
нарастване Video TED ED:
How playing an instrument benefits your brain - Anita Collins)
Откъде знаем това ли? През последните няколко десетилетия невролозите правят безброй открития,
които им помагат да разберат как работи мозъкът, наблюдавайки пациентите в реално време с помощта
на ядрено-магнитен резонанс или скенери. За четенето и решаването на задачи отговарят различни центрове в мозъка, чиято активност вече е
добре разгледана и не представлявала кой знае каква изненада към днешна дата. Но когато
изследователите наблюдават мозъците на хора, които слушат музика, те виждат заря. Многобройни
зони в мозъка светват едновременно, докато се опитват да обработят звуците, да разделят отделните
елементи като мелодия и ритъм, а след това да ги съберат в едно цяло, възприемайки ги като
музикална съвкупност. Цялото това пресмятане мозъкът го прави за нула време. Не му трябва много,
за да чуе музиката и да изпрати импулс към крака ни, който тактува в такт с нея.
Когато учените пренасочат вниманието си от хора, слушащи музика, към музикантите, които я свирят,
градинските фойерверки се превръщат в пищна заря. Оказва се, че свиренето на инструмент се
равнява на мозъчна фитнес тренировка. Активизират се изключително много центрове едновременно и
обработват различна информация в сложни, взаимосвързани и невероятно бързи последователности.
Но каква е тайната на музиката, която кара мозъка да свети от радост? Макар това изследване да е
все още в началото, учените вече имат доста убедителна идея. Да свириш на инструмент практически
засяга всеки един център в мозъка по едно и също време, особено визуалния, звуковия и двигателния.
И като всяка друга тренировка, дисциплинираното и усърдно свирене на музика, закалява тези мозъчни
функции, позволявайки им да приложат тази сила върху други дейности.
Защо пък това да не ни направи по-добри на шах? Най-очевидната разлика между слушането на музика
и свиренето на музикален инструмент е, че второто изисква добри двигателни умения, които се
контролират от двете полукълба на мозъка. Освен това комбинира лингвистичната и математическа
прецизност, което е приоритет на лявата половина на мозъка, с творчеството и новите неща, които
са прерогатив на дясната му половина. Заради това свиренето на музикален инструмент е ангажирано
с увеличаване на активността в мозъчното мазолесто тяло, наречено още корпус калосум, което е
мост между двете полукълба. Това позволява на информацията да прекосява през мозъка по-бързо и
през различни маршрути и дава възможност на музикантите да решават проблеми много по-ефективно и
креативно, без значение дали говорим за академична или социална сфера. Защото да твориш музика,
е и разбиране на света около теб. Разбиране на неговото емоционално съдържание и съобщението,
което изпраща.
Музикантите често са по-добри изпълнители в поставените им задачи извън музиката. Те са добри в
планирането, стратегиите и имат засилено внимание към детайла. Могат едновременно да анализират
познавателните и емоционалните аспекти. Тези способности имат влияние и върху умението за
запаметяване. При музикантите темповете на запомняне са по-бързи и ефикасни. Техните спомени
винаги са с повече от един етикет. Мозъкът им свързва едно и също преживяване с емоция, със звук,
с визуализация, все едно е една доста добра интернет търсачка.
Всички тези характеристики няма как да не ни накарат да се замислим дали хората, които са решили
да се занимават с музика, не са по-умни от останалите. Макар да нямат все още ясен отговор на
това, учените са категорични, че артистичните и естетични аспекти на усвояването на един
музикален инструмент са различни от всяка друга активност, в това число и от останалите изкуства.
При участниците в изследването, които ангажират мозъците си с музика, се наблюдава увеличаване на
обема на многобройни зони в сравнение с другите участници. Това проучване показва какви са
менталните ползи от това да свириш на музикален инструмент. Освен това помага за по-доброто
разгадаване на мозъчните функции, разкриващо вътрешните ритмики и сложното взаимодействие,
виновни за
прекрасния оркестър, който представлява нашият мозък.
Честотата, на която се настройва основното ЛА за свирене също е интересна тема за резонансите в организма
(432 при Моцарт, 435 при късния Верди, 438 при страховития Вагнер, 440 при Гоебелс...),
която може да погледнете в тези статии, докато намерите по-добри:
Тон Ла и конспиративните 432 Хц;
(Нали Всяко четиво е като риба: има си кости за хвърляне -
Кой и защо промени основната честота в музиката от 432 Hz на 440 Hz ;),
както и в Музиката на 432 Hz възвръща изгубения баланс с Природата,
Ето в статия за научния строй:
Giuseppe Verdi era contrario alla generale tendenza di innalzare l'intonazione, e sostenne l'uso del la А 435 Hz per
l'esecuzione del Requiem. In seguito sostenne l'adozione del la А 432 Hz come intonazione standard.[6][7];
Има го там и на Английски. Изводите направете сами! Пробвайте! Има приложения да чуем произволни записи в 432Хц!
------------------------------------------------------------------------------------
* Без да се смята за някаква форма на отстъпление от свиренето като такова, приемам движението на
пръстите като танц, за който клавишите или струните/клапите/палките доказват, че правилно са
изпълнени движенията на мускулите по ритъма и синхронизацията със сетивата. И затова танците
са още по-комплексна форма на свирене, както при църковния орган, с ръце, крака и тяло, в което
съобразяването става по същите принципи, само че досега не са правили ЯМР на танцуващи. Явна е
физическата невъзможност да се вкара друго освен неподвижен мозък в орбитата на магнитите, както
е могло при свирене на цигулка, китара или преносима клавиатура на корема по време на
изследването. Ако се проведе същото изследване на мозъка по време на сериозни танци "наизуст",
особено в група и синхрон, няма причини ефектът в ЕЕГ да не е същият, поне както при свиренето
седнал на стол по ноти. A на Това видео изпълнението Свирене ли е или e Танц? :)
-------------------------------------------------------------------------------------
"Ако хората решават задачи по повече от 4 часа на ден, няма да им остане време за свирене=игра" =>
полезна хипертрофия на мазолестото тяло = корпус калосум за връзка между двете хемисфери =
тайната на Айнщайн. Между другото на него му е бил много голям и префронталният кортекс,
според филма "Възприятия" еп.11, сез 2, 2014 "Perception"
Вижте и това за дългосрочната памет при свирили и учили музика 10-15 години.
-------------------------------------------------------------------------------------
* Всичко това с още най-нови актуализации, e в публикация с коментари на моята Фейсбук страница на:
facebook Крис относно свирене, танци и ум
